Когато грешниците танцуват над Йерусалим

 Обичам да танцувам в ритъма на сърцето ти. Обичам да танцувам с теб в мечтите и спомените си...когато те няма. Да усещам ръцете ти как ме обгръщат и телата ни се движат в странен синхрон. Обичам да виждам мислите ти, когато дъхът ти прогаря кожата ми. Ние сме самотници недоразбрани, които се намират всеки път. Обичам да си спомням нощите, когато в тъмнината виждам светлината ти. А само уискито ни напомня, че сме на земята. И всеки път виждам и притесненията ти. Не се познаваме, въпреки, че твърдим обратното. Безмълвните недомлъвки ни пренасят във фантазията. Не твоята, не моята, а нашата. Колите изчезват, пътищата се превръщат в пустиня и там сме само аз и ти. Ти, и аз, и музиката на душите ни. Не помня къде се видяхме за първи път, не помня сезона, не помня нищо от тогава. Но всеки път, когато се видим сякаш е за първи път. Преоткриваме се отново и пишем в дневниците си. Води се война между небето и земята, а ние сме грешници. Вярваме в много религии, почитаме много богове, а когато сме заедно създаваме една - нова. Не знаем къде ще стигнем, не бягаме от стрелите, не се страхуваме от шума на топовете, които атакуват крепостта. Защото вярваме. Вярваме в една жива сила - нашата.

 Обичам да танцувам с теб и всеки танц е нов, различен и единствен. Зариваш глава в косите ми, прошепваш нещо. Не мога да те чуя, защото мелодията на сърцето е толкова силна. Не виждам лицето ти, защото съм изпаднала в екстаз. Усещам само ръцете ти. Ръцете, които уверено ме хващат и тялото започва само да се движи. Нежно хващаш длантта ми, сякаш да не ме счупиш. Момента ни съживява. Събужда зверовете, грешниците и светците в нас. Обучава магьосникът и вещицата. Прокарваш пръсти по оголената кожа на ръката ми, а аз настръхвам. Чисти сме в чувствата си и мръсни в делата. А Йерусалим ни напомня за дългът. Пътуваме през пустинята, а ти държиш ръката ми. Събираме счупени парченца и ги подреждаме в душите си. Танцуваме в разгара на войната и не ни е страх. Танцуваме и мамим времето. Крадем от минутите и храним душите си. Липсва ми танцът ни. Спомням си първият. Не знаех какво се случва, но ти се доверих. Непознатото не ми позволяваше да се отдам напълно, а мозъкът ми се опитваше да мисли трезво. Но там, в тъмнината аз бях твоят инструмент с който създаваше изкуство. Искам да танцуваме. Да усещам ръцете ти върху таза ми, и дъхът ти в тила ми. Да се движим в ритъма на музиката. Липсва ми усещането как се опитваш да се слееш с мен. Искаме го отново, всеки път, но много често прекаляваме с уискито. Пеем песни, смеем се жарко, плачем. А той ни чака - Йерусалим.

Чака грешниците да потанцуват между небето и земята. Няма да ти пратя вестоносец с писмото ми напоено с парфюм. Няма да ти казвам в рими как ми лисва магията. Не, ще чакам следващата среща, като цвете в пустинята копнеещо за капка вода. А когато отново ме поемеш в силните си ръце, ще проклинам уискито и ще се моля да не ни опияни прекалено. Защото мечтая за танцът ни. Нека той ни завладее, нека той ни изкара в светлината. Ще поглъщаме силната течност, докато не ме хванеш отново и не обещаеш, че никога няма да ме пуснеш от този танц. И пак ще се движим под ритъма на сърцата, а в краката ни ще се води ожесточената битка за Йерусалим.

танцуващата Алис