4:45

Отваряма очи се протягам да взема телефона - часовникът е в кутията си , а шумовете рано сутрин не ми влиаят добре. 4:45 - "Този път надминах себе си!". Започвам да пресмятам колко  часа съм спала надявайки се да се унеса отново, въпреки че изобщо не чувствам умора. След маратона от четири дни заспиване в от 3:00 до 4:00 и ставане с всеки ден по-късно докато днес не стигнах невероятния час от 11:38, тази нощ тялото ми реши, че се е наспало в 4:45 сутринта. А аз си мисля, че мога да го котролирам. Глупости! Мисля си за съня, който сънувах и значението му. Не мога да я разбера тази работа : как може по съня да тълкуваш предшестващи те събития като той е отражение на това, което ти се е случило и си чувствал през деня. Поне при мен е така...в повечето случаи. Този път бях щастливо дете, което се возеше заедно с брат си отгоре на една цистерна с гориво, леля ми караше цистерната (а тя няма нищо общо със сферата - доктор по аналитична химия е), а майка ми беше ескорт. Смях и след това падаме по един водопад, с все колите, трафика и хората. Глупости колкото искаш!

 Започвам да обичам хората и да им го казвам на ум. Завъртвам се на другата страна, разтърквам очите си и обмислям, дали да стана и с какво да си зъпълня времето. Не, че нямам една камара неща за четене в 20 000 сфери, но "защо днес, като може и утре" . Най-мразя такива баналности! Заривам се в двете меки възглавници и мачкам плюшения хипопотам, който ми подари малкия ми брат. Почвам да притеглям - книгата, блоговете, сайтовете който са застопорени на паник бутона, учебника, който така ме приспива с изключително интересния си материал за криптография и разни странни модели, чието приложение ми е доста трудно да свържа с това което уча по начало, или документите и материалите от икономическата камара. В 8 съм на зъболекар, а алармата ще се размрънка в 6:45 - имам предостатъчно време.

Ставам да включа парното, защото пак е станало студено в стаята. И започвам да планирам деня и седмицата - еволюирам! Връщайки се към леглото включвам лаптопа, като по инерция. Търся очила по цялото бюро. Доста е трудно като се има предвид, че нямах никакво намерение да стана от леглото и трябваше да жонглирам опирайки се на мебелите, за да не се строполя отгоре му. Кутийка! Отварям - празна! Изпсувам. Хващам телефона, за да си осветя пространството - лампа би било прекалено болезнено. Намирам ги, почиствам ги и си ги слагам. Един - два сайта с невъзможно груби и вулгарни текстове (защо по дяволите!?) и ми хрумва идеята да се насладя на едно кафе с много мляко. Постарах се да съм максимално тиха - не ми се получи. Седнах по турски пред долепеното за леглото ми бюро, завих се с юргана и гушнах чашата с кафе, докато прочитах максимално бързо излиянията стил "Каифорникейшън" (нямам идея как се пише на български, за това избрах възможно най-глупавия вариант, надявам се да ви е забавно =)) Почвам да мисля за Соня и Амелия - за едната ми трябва още малко проучване, а за другата настроение. Въпреки, че и двете ми влиаят на настроението след това, дори съм ги почнала. Няма да е сега. Почвам да мисля за хората около мен. Не и това! Искам си спокойствието още малко.

6:26 - времето отлетя. На вън започна да се разведелява, 0 градуса, облачно и сто процента ще духа като на северния полюс. Е хич не обичам да се разкарвам в такива дни, но нямам избор. Хайде стига съм ви говорила щуротий. Никога до сега не съм писала нещо по-бесмислено и по-повърхностно. Не четете вулгарности рано сутрин - не е особено вдъхновяващо, за да започнете деня. Пожелавам ви един прекрасен и успешен ден.
Добро утро!

ранобудната Алис