Алиса в страната на чудесата, или по-скоро в модерния свят

  

   Да, любимата ми книга е на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“. Обожавам я! Дори и сега я чета от време на време. Доста ме вдъхновява, че тя е приложима всъщност за всяка възраст. Аз също се чувствам понякога, като една Алиса- дали ще е от страх, за предстоящо съдбовно решение както във филма на Тим Бъртън или ще е заради страх, от бъдещ рецитал на стихотворение както в едноименната книга аз все съм една Алиса. Която иска да избяга в един невероятен въображаем свят. Свят, където животните и цветята говорят, свят където ги има и заека и шапкарят. Искам да ги има, защото така си имам онова мое си място, където никой не може да нахлуе и да оскверни или разруши, както се случва в повечето случаи в живота. Не, не си мислете, че съм песимист, даже напротив. Но наистина всеки има малка или голяма нужда да излезе от рамките на ежедневието.

  В моя въображаем свят всичко е възможно. Всичко! От това да бъда с някой, до това да бъда на по-чудновати места отколкото Малкия Принц. Мога да съм силна, слаба, щастлива, тъжна и да получа точно това от което имам нужда- някой, нещо...Там се появяваш ти и твоите нежни прегръдки, качвам се на невероятната кола, за която мечтая вече години и поемам по невероятните гори и пътища, невиждани до сега. Там отпивам от чашата на сладострастието и ям гроздето на прелъстяването. Споделям вино с гръцките богове и купонясвам с най-нашумелите ди джей. И никой, никой не може да отнеме това. Толкава е невероятно! А когато отворя очи вече съм усмихната и спокойна, защото знам, че всичко е възможно- стига да се осмелиш да го направиш. Знам, че няма да ме е страх да изрецитирам стихотворението вече, защото разбирам, че борейки се със злодеите аз всъщност съм силна, способна и с цената на няколко упражнения мога да постигна всичко!

  А наистина ми харесва, докато виждам героите от страната на чудесата в реалния живот. Тогава се случва магията. Харесва ми да си представя забързания заек, който ми напомня, че времето не може да чака. Обожавам възможността да се смалявам и да се уголемявам, чувствайки че мога да се скрия или да всея смут и страх с огромната си персона. Харесва ми да слушам припева на цветята, когато минавам покрай тях в парка. Обичам да виждам котарака, появяващ се изневиделица и също така изневиделица изчезващ, само за да ми покаже правилния път. Харесва ми, когато видя шапкаря, поглеждайки ме с големите си очи и румените си бузи, само за да ми предложи краткото чаено парти, в което оставям света да се върти без мен за секунда. Обожавам гъсеницята, (с кято визуализирам баба ми между другото) която винаги ще ми даде правилния съвет. Е по някога трябва сама да си го интерпретирам или нагласям според случая, но все пак- съвет е, и е от сърце. В забъраното ежедневие, когато графикът ми се пука по шевовете се чувствам, като Алиса в къщата на херцогинята-хвъчат тенджери, чинии, бебето плаче, пипера е лют- и пак се усмихвам. Осъзнавам, че героите от приказката оживяват. Дремещата катерица ли? Винаги я има, дали ще е колегата, който е бил на парти до късно вечер, или ще е наконтеното бабе в метрото, няма значение. И мартенския заек, който е крайно неориентиран се намира във всеки от днас тогава, когато се движим като свободни електрони. И ето, че стигам до царицата и милите карти, боядисвайки розите като усърдни пчелички. Има я и нея- да. Тя е там да всява смут и да ти даде предизвикателството. И тогава идват морските раци, грифона и лигавата костенурка донасяйски със себе си музиката и танците. А на теб ти се иска да се изстреляш в небето, защото тази песен е невероятна! И изведнъж попадаш в съда! Където трябва да даваш някакво безумно обяснение, за откраднатите сладки!? Притесняваш се, но знаеш, че не си направил нищо и можеш да се справиш. И го правиш- дали ще си представиш публиката по бельо на рецитала или ще се изпъчиш пълнейки се с увереност няма значение. Предизвикателството е дадено от съдбата и ти ще се справиш, стига да повярваш в себе си!

  Както казах обичам Алисата в себе си, тя ме кара да се чувствам свободна, кара ме да се усмихвам, да вярвам в себе си и ми помага да премина през упражненията дадени ми от вселената. Харесвам я, не – обичам я, защото това съм аз. Имам доста голямо въображение и световете, в които бягам са много различни, но това прави пътуването толкова невероятно.

  Някой хора го наричат размечтаване, други бягство, а аз просто минвам през огледалото и отивам в страната на чудесата. А твоят въображаем свят какъв е?